Артрозна болест – „Шипове“

артроза

Артрозната болест (артроза) е едно широко разпространено заболяване на ставите, от което страдат приблизително 80% от населението на възраст след 50-60 години но понякога може да се прояви и по-рано.

Някои автори считат, че развитието на болестния процес засяга първоначално хрущяла, който постепенно губи своята цялост, изтънява и се разслоява. Едновременно с хрущяла се изтънява и костната тъкан под него, където е възможно да се появят микроскопични цепнатини. Според други автори първичните изменения настъпват в костта под хрущяла, където се образуват малки цепнатини, водещи в последствие до увреда на ставния хрущял. В резултат на отделилите се дребни парчета от засегнатия хрущял ставната капсула реагира чрез вторична възпалителна реакция.

Артрозната болест настъпва в резултат на нарушено равновесие между образуването на нови градивни субстанции, необходими за възстановяване на хрущялната тъкан и разрушението й. Това нарушаване на равновесието се проявява като увеличено разпадането на отделни части на тъканта, превишаващо възможността за възстановяването й.

Увреденият хрущял (износеният хрущял) съдържа по – малко количество вода отколкото здравия, поради което има много по-малка устойчивост и намалена до липсваща амортизационна функция. В резултат се наблюдава отслабване на хомогенността на хрущяла, разслояване на влакната и намаляване на хрущялообразуващата тъкан. Паралелно с описания процес и в резултат на действието на редица други фактори се образуват ферменти, които разделят глюкопротеиновите и колагеновите влакна на хрущяла. Като допълнителен компенсаторен механизъм на организма за възстановяване се явява образуването на костно-хрущялна тъкан, довеждащо понякога до образуването на израстъци (т. нар. остеофити) по краищата на ставите.

Всяко въздействие, променящо правилната форма на повърхностите на ставите, може да даде тласък на процеса на развитие на остеоартрозата или да доведе до неговото ускоряване. Като например:

  • частичната луксация (сублуксация) на тазобедрената става с възрастта води до тежка форма на остеоартрозата в тази става.
  • повишената подвижност (халтавост) на дадена става често води до нарушаване на нормалното движение в същите. В резултат на това ставата е подложена на особено силно обременяване на хрущяла и с времето може да се развие остеоартроза.
  • травмите на ставата – еднократни или повтарящи се микротравми (професионални, спортни) – ставите на дланите при машинописките, колянната става при футболистите, маратонците и др.
  • след проведени хирургични операции на ставите – при отстраняване на менискуса на колянната става.
  • при хора с наднормено тегло по-често се наблюдават някои изменения на положението на ставните повърхности, което нарушава вътрешната част на ставата и води до увреждане на хрущяла.
  • някои хронични възпалителни заболявания (артрит) могат да доведат до деформиращи изменения на ставите и да предизвикат остеоартроза. И обратното, в ставата, деформирана от остеоартроза, може да започне вторичен възпалителен процес поради това, че дребни парчета хрущял след увредата му дразнят ставната капсула. Такова възпаление е причина за болки и нарушава функционирането на ставата.

Клинични симптоми

Болките в ставите са най – честата причина, поради която пациента търси лекарска помощ. Болка в тазобедрената става и в колянната става се провокират най – често при продължително обездвижване на ставата (седене), след ходене, при носене на тежести. Обикновено те отзвучават след кратка почивка. При напреднала деформация, възпаление на ставата или на заобикалящите я меки тъкани болката може да се прояви и при покой.

Форми на артрозната болест

  • Първа форма – Проявява се с появата на възлести образования в ставите на пръстите на ръцете без да се ограничават съществено функционалните им възможности. Често тази форма се предава по наследство.
  • Втора форма – засяга преди всичко гръбначния стълб в областта на врата и кръста. На прешлените се образуват остеофити /шипове/ и се стеснява разстоянието между прешлените в участъка (междупрешленен диск), откъдето излизат нервните коренчета.
  • Трета форма – при нея се засягат големите стави на долните крайници – тазобедрена (коксартроза) и колянна (гонартроза). Предразполагащи фоктори за появата на гонартрозата са промените в положението на оста на колянната става – О – образно предимно при мъжете и Х – образно предимно при жените. Причини за появата на коксартроза могат да бъдат вродено нарушение в положението на главата на бедрената кост, ставната ямка или неправилно положение на шийката на бедрената кост. При тези случай към болката с времето се прибавя и ограничаване подвижността на ставата.
  • Четвъртата форма е генерализираната форма при която се засягат няколко стави – коленните, лакътните, раменните и гръбначния стълб.

Прогнозата за болните е много добра. Повечето болни имат проблеми със своето заболяване само от време на време. Заболяването протича с периоди на влошаване, последвани от светли периоди през който болните имат минимално изявени оплаквания. Съществуват много възможности за медикаментозно повлияване, както и провеждането на физикална терапия – електролечение, криотерапия, парафинолечение, калолечение, водолечение, кинезитерапия, акупунктура, мануална терапия и др.